На любителите на автоелектрониката "НЕОМОНТАНА"
предлага прецизен, температурностабилен индикатор, съставен от компаратори с прагово
преминаване от едно ниво към друго, като се индицира само един напрежителен диапазон.
Състоянието на автомобилното електрозахранване може да
се характеризира достатъчно пълно с 5 диапазона:
I. U<10.5V
(червен светодиод) - напрежението при стартиране спада недопустимо и се получават
необратими изменения в акумулаторната батерия (АКБ);
II.
U=(10.5÷12)V (жълт светодиод) - нормален пад при стартиране;
III. U=(12÷13)V (зелен светодиод)
- напрежение на АКБ при малка консумация и без протичане на заряден ток;
IV.
U=(13÷14.4)V (зелен светодиод) - напрежение на АКБ при
работеща зарядна система в автомобила (двигател, генератор, изправител, регулатор).
Горната граница варира от 13.8 до 14.8 в зависимост от настройката на регулатора.
Това напрежение е резултат от зарядния ток, определен като 1/10 от капацитета
на АКБ. Когато вътрешното съпротивление на АКБ е повишено в резултат на различни
отклонения от нормалното състояние на АКБ или отделни нейни клетки, това напрежение
се достига и при по-малък заряден ток и поради тази причина АКБ системно не се
дозарежда - констатира се при стартиране в студените периоди или след дълго престояване
( 2 седмици през горещите месеци, когато саморазреждането е увеличено);
IV.
U > 14.4V (червен светодиод) - напрежение при зареждане при ненормална работа
на регулалатора, съпроводено с значително газоотделяне ("кипене"). Това води освен
до спадане нивото на електролита, но и до необратими промени в АКБ.
Нивата
на сработване се определят от задаващия делител ( захранван със стабилизирано
напрежение от ценер диода VD1 и генератора на ток с U1 78L05), образуван от R9,
R10, R11, R12. На инвертиращите входове 3 на компараторите LM311 се подава част
от захранващото напрежние ( делител с R8 и RP1||R13).
Светодиодът
VD6, за първото ниво, се захранва директно от външното напрежение. При по-високо
напрежение (втори диапазон 10.5÷12) изходът на компаратор
U4 минава в ниво "0" и VD5 светва. Диодът VD10 шунтира VD6, тъй-като падът в права
посока на диода е много по-малък от този на светодиода. Така всеки следващ компаратор
изключва предходния светодиод и се получава режим "бягаща точка", независимо че
компараторите са в режим "линия".
Компараторите имат много
малък хистерезис при този начин на свързване.
Точността
на праговете на включване не зависият от интегралните схеми, а от точността и
стабилността на резисторите в задаващия делител и от напрежението на ценер диода.
С тримера RP1 може да се донастрои превключването на компараторите.
Консумацията
на схемата, при захранване 14V, е по-малка от 70мА, когато резисторите R2÷R6
са 1kΩ. Тяхната стойност може да се увеличи до 2.2kΩ.
Печатната платка да се изреже в ъглите.
Преди
запояването на интегралните схеми да се постави мостчето М, а резисторът R10,
преминаващ над мостчето, да се монтира с 1мм над него.
Резисторите
от типа РПМ с вертикален монтаж, да се почистят предварително от лаковото покритие
върху изводите им.
На кутията, в която се монтира платката,
трябва да има 5 отвора на разстояние 7.5мм между тях. Светодиодите да се монтират
хоризонтално на платката, на височина 5-5.5мм над нея. Закрепването на готовия
индикатор може да стане с двойнозалепваща лента на фирма "TESA".
СЪДЪРЖAНИЕ
1. | Печатна платка 0108 | - 1 бр. |
2.
U1÷U4 | Интегрална схема LM311 | - 4 бр. |
3. U5 | Интегрална схема 78L05 | - 1 бр. |
4.
VD1 | Ценер-диод 3.3V | - 1 бр. |
5. VD2÷VD6 | Светодиод | -
5 бр. |
6. VD7÷VD10 | Диод 1N4148 | -
4 бр. |
7. C1 | Кондензатор 100µF/16V | -
1 бр. |
8. C2, C3, C4 | Кондензатор 100nF | - 3 бр. |
9. C5 | Кондензатор (22÷100)µF | -
1 бр. |
10. RP1 | Тример 10kΩ | -
1 бр. |
11. R1 | Резистор 470Ω | -
1 бр. |
12. R2÷R6 | Резистор (1÷2.2)kΩ | -
5 бр. |
13. R7 | Резистор 200(220)Ω | -
1 бр. |
14. R8÷R10 | Резистор
1kΩ | - 3 бр. |
15. R11 | Резистор
1.5kΩ | - 1 бр. |
16. R12 | Резистор
(8.2 + 1)kΩ | - 2 бр. |
17. R13 | Резистор
820Ω | - 1 бр. |
Фиг. 1 Принципна схема

Фиг. 2 Монтажна схема