Предлаганото устройство, състоящо се от комплект приемник и излъчвател (фабрично закодирани и уникални), дава възможност за кодирано дистанционно управление с една команда на някакъв консуматор, изпълнителен механизъм, "кодирана брава", алармени инсталации и др. Захранването на приемника става директно от мрежата (²20V), безтрансформаторно.
    Дистанционното управление има два режима на работа, които се избират с джъмпера S1.
    Режим 1 - ключово-тригерен (S1 не е поставен): В този случай при всяко подаване на команда от излъчвателя, релето в приемника алтернативно сменя състоянието си включено-изключено. Когато релето е изключено, светодиодът VD2 мига с честота около 1Hz. Индицира, че например блокировката е задействана и приемника функционира. При подаване на верния код, релето се включва, светодиодът светва постоянно и зумера издава един дълъг и два къси сигнала. Следваща команда изключва релето, съпроводено с един къс и един дълъг сигнал, светодиодът мига. Този режим е подходящ за управление на различни електроуреди, за пускане/спиране на алармени инсталации и др.
    Режим 2 - имобилайзерен (S1 е поставен): При подаване на съответния код с излъчвателя, релето се включва и остава така за около 15s, след което се връща в изходно състояние. Звуковите сигнали в този режим са същите, както и в предходния. Ако през периода от 15s се изпрати отново кода, системата преминава в "разблокиран" режим и релето ще остане включено неограничено време. В този случай светодиодът угасва, а зумерът издава един продължителен сигнал. Системата се връща в изходно състояние с ново задействане на излъчвателя, като се запускат нови 15s. Подходящ е за: кодово отваряне на електромагнитни брави (след 15s бравата сама ще се заключи), дистанционно управление на автоматични гаражни и други врати.
    Излъчвателите са базирани на микроконтролер PIC12C508. В набор No.136, инфрачервеният светодиод се управлява директно, с ток около 25мА. Захранването е от 4 батерии тип AG3. По-малкия обсег на действие прави тази модификация подходяща за използване при кодови брави. За постигане на по-голямо разстояние на излъчване (до 20м) в набор No.135 е добавен външен ключов транзистор и тока е завишен до около 300мА. Батериите са по-мощни - 3бр. тип AG13. Този модел е особено подходящ за работа в помещения, тъй-като няма да изисква директно насочване. Всяко натискане на бутона, води до подаване на захранване и излъчване на предварително зададения 56 битов код. И за двата излъчвателя батериите се поставят с "+" навън - корпусът се използва за проводник.
    Приемникът се захранва директно от мрежата. За получаване на необходимото постоянно напрежение се използва капацитивен делител (С4, R4), изправител-стабилизатор с диодите VD3÷VD6 и филтриращ кондензатор C1. Върху него се получава напрежение около +27V, с което се захранва релето и U1-78L05, която създава захранващо напрежение +5V за U2 и U3. Инфрачервеният модул U3 представлява специализирана интегрална схема, предназначена за приемане на сигналите от стандартен пулт за ДУ на битова техника. Той служи за усилване и демодулиране на приемания сигнал. На изхода му се получават напрежения, съответстващи на "0" и "1", в зависимост от това дали се излъчва носещата честота (38кHz) или не. В тази система е прието шифриране с паузите между импулсите, дължина на кода от 56 бита, достатъчна за да не се влияе от фабричните дистанционни управления и да има изключително висока степен на сигурност. Възможните комбинации са ~7.10^16, което прави нереално откриването на кода чрез последователно генериране. Освен това при всяко получаване на неверен код, приемникът се блокира за време от 2s.
    Предвидено е инфрачервеният приемник (U3), светодиодът и зумерът (В1) да се монтират на платката. За U3 и VD2 трябва да се пробият съответни отвори върху капака на кутията, в която ще се монтира цялото устройство. Това може да стане, както на страничната стена (тогава VD2 трябва да се огъне напред, над R1) или на стената над платката (VD2 се монтира вертикално, а U3 се огъва под прав ъгъл). Зумерът може да си остане на платката, а на кутията да се пробие малък отвор, за да се чуват сигналите от него. Възможно е да се залепи някъде по кутията (напр. с Каноколид) и да се свърже с проводници.
    Ако е необходим изнесен монтаж на приемника, светодиода и зумера (особено за кодово отключване на врати, каси и др. подобни), те могат да се свържат с 5-жилен проводник към платката. В този случай да се спазват мерки за безопасност, тъй-като устройството е галванически свързано към мрежата!
    Кондензаторът C4 се монтира в легнало положение над вече запоените R4, R5, VD3÷VD6.
    Ако се обърне поляритета на VD2 и се свърже не към маса, а към +5V (извод 3 на U3), може да се получи индициране на работата на приемника с противоположните на описаните състояния на светодиода, като мигането се запазва и при двата начина на свързване.
    Към един приемник може да има няколко излъчвателя и обратно.
    Приемникът може да се монтира в кутия Maschuk KM-27, разпространявана от "Електронинвест".
    
    

СЪДЪРЖAНИЕ

1.	Излъчвател ("мини" за No.138) сглобен	- 1 бр.
2.	Печатна платка за приемника 0221	- 1 бр.
3. U1	Интегрална схема 78L05	- 1 бр.
4. U2	Програмиран микроконтролер 12C508(9)A	- 1 бр.
5. U3	Инфрачервен приемник TSOP1838
	SFH5110-38 или PNA4612M	- 1 бр.
6. VT1	Транзистор NPN/40V	- 1 бр.
7. VD1, VD3, VD4	Диод 1N4148	- 3 бр.
8. VD2	Светодиод	- 1 бр.
9. VD5, VD6	Ценер диод 27V	- 2 бр.
10. С1	Кондензатор 22µF/35V	- 1 бр.
11. C2, C3	Кондензатор 100nF	- 2 бр.
12. C4	Кондензатор 470nF/400V	- 1 бр.
13. R1	Резистор (150÷220)Ω/0.125W	- 1 бр.
14. R2	Резистор (1÷4.7)kΩ	- 1 бр.
15. R3	Резистор (0,47÷1)kΩ	- 1 бр.
16. R4	Резистор (100÷330)Ω/0.5W	- 1 бр.
17. R5	Резистор (0.47÷1)MΩ/0.25W	- 1 бр.
18. B1	Зумер	- 1 бр.
19. P1	Реле за 24V (7А/30VDC, 250VAC)	- 1 бр.
20. К1	Клема 2-ка	- 1 бр.
21. K2	Клема 3-ка	- 1 бр.
22.	Цокъл 8pin	- 1 бр.
23.	Джъмпер и рейка 1x2	- 1 бр.

Фиг. 1 Принципна схема


Фиг. 2 Монтажна схема


Фиг. 3 Принципна схема на излъчвател "мини"