Уважаеми приятели на техниката, С този набор Ви предлагаме да разширите възможностите на електроинструментите в домашната ви работилница. Схемните решения на този регулатор са предложени от нас през 1988 и 1989г. и са плод на продължителна работа в тази област.
    “Регулатор 3” е предназначен само за работа с универсални колекторни електродвигатели (с последователно възбуждане) с мощност до 600W, прилагани в електроинструменти и домакински уреди. Регулирането е еднопопупериодно и ако са необходими обороти, по-високи от 0,8 от номиналните, трябва да се използва шунтиращ ключ К (фиг.1)
    За разлика от “Регулатор 1” и “Регулатор 2”, тук в началните 30% от диапазона на регулиране има ефективна обратна връзка, осигуряваща работа на ниски обороти с голям въртящ момент. За тази цел е необходимо двигателят да се включи по показания на фиг.1 начин. Информация за оборотите дава възбуденото е.д. напрежение в ротора. Състоянието на електродвигателя се определя от разликата между зададеното от делителя с Р1 напрежение в т.3 и напрежението на обратната връзка, “повдигащо” катода на тиристора.
    За да се избегне протичането на управляващ ток в тиристора през целия полупериод, изискващо значителна мощност в задаващия делител R1, P1, R2, D1 е използвана пускова схема, изработваща къси положителни импулси, реализирана като ключ (генератор) с еквивалент на еднопреходен транзистор.
    Задаващия потенциометър Р1 е 10кΩ (желателно логаритмичен) или 25kΩ с паралелен резистор 24kΩ. При необходимост, върху тиристора може да се постави охладителна плочка, огъната на “П”.
    Характерна особеност на тази проста по вид обратна връзка е, че регулирането при ниски скорости на въртене става с изпускане на полупериоди, като при празен ход те могат да бъдат повече от 10, а това води до въртене с тласъци. При натоварване оборотите падат, възбуденото в ротора е.д. напрежение пада, катода на тиристора става no-малко положителен и тиристорът се отпушва. Вследствие на токовия импулс двигателя се развърта, е.д. напрежение се увеличава и повдига катода и тиристора се запушва за следващите полупериоди. Колкото по-голямо е натоварването, толкова по-често се отпушва тиристора, т.е. изпускането намалява и така се получава значителен въртящ момент.
    Ако саморегулиращата способност на универсалния колекторен двигател е 1,5, то използването на този принцип може да даде и коефициент 4.
    Ако Ви е необходим пo-спокоен ход при ниски обороти, трябва да изберете компромисен вариант, но винаги за сметка на намаляване на въртящия момент. Това се постига чрез дефазиране (изоставане) на задаващото напрежение чрез кондензатори, при което тиристора няма да се отпушва само в началото на диапазона до 90° от положителния полупериод 180° (водещо до значителни токови импулси и от там до голям въртящ момент), а след 90° в зависимост от степента на дефазиране.
    Второто интересно схемно решение е особеното свързване на задаващия потенциометър Р1. Когато е в начално положение (за ниски обороти), останалата му част образува RC група с дефазиращия кондензатор С1. При задаване на високи обороти времеконстантата обаче е друга.
    При увеличаване на С1 (1µF) въртящият момент е no-малък. По-голям въртящ момент може да се получи и при съединяване на т.1 и т.3 на потенциометъра. С R2 се определят началните обороти в този случай.
    Този компактен регулатор може да се вгради и в самия електроинструмент. По-добри резултати се постигат, ако свързването стане вътрешно към двигателя -фиг.1, вариант II.
    Съществен въпрос при тиристорните схеми е ограничаването на радиосмущенията, предавани по ел. мрежа (излъчваните имат малък обсег на действие). Независимо, че “Регулатор 3” е за работа с индуктивен товар, реално се регистрират значителни и неотстраними в радиоапаратурите смущения. Това се дължи на факта, че във всички електроинструменти с колекторни електродвигатели има вградени кондензаторни филтри и един от кондензаторите им се явява паралелно на двигателя по отношение на външния регулатор. Така тиристорът в момента на отпушване има значително (макар и за много кратко време) токово натоварване.
    Освен горната причина за задължителното отстраняване на филтъра, има и друга - управляващата маломощна схема не може да осигури отпушване на тиристора в случай на паралелен двигател и кондензатор (нанофаради).
    При свързване на регулатора вътрешно към електродвигателя не трябва да се премахва филтъра.
    Драги приятели на техниката, като Ви пожелаваме резултат от използване на регулатора в работилницата, напомняме, че не трябва да работите продължително време на ниски честоти и голямо натоварване, тъй като електроинструментът в този режим има влошено охлаждане.

СЪДЪРЖAНИЕ

1.	Печатна платка 9803	1 бр.
2. Th	Тиристор КТ201/400	1 бр.
3. VT1	Транзистор 2Т3308	1 бр.
4. VT2	Транзистор 273168(273604)	1 бр.
5. VD1, VD2	Диод 2Д2404	2 бр.
6. С1	Кондензатор 470nF	1 бр.
7. С2	Кондензатор 47nF(56nF)	1 бр.
8. R1	Резистор 100kΩ	1 бр.
9. R2	Резистор (620÷750)Ω	1 бр.
10. R3	Резистор 2,2kΩ	1 бр.
11. R4	Резистор 1,5kΩ	1 бр.
12. R5	Резистор 6,8 (6,2)kΩ	1 бр.
13. R6	Резистор 220Ω	1 бр.

Фиг. 1 Принципна схема


Фиг. 2 Монтажна схема