Състоянието на автомобилното електрозахранване може да се характеризира достатъчно пълно с 5 диапазона:
I. U<10.5V (червен светодиод) - напрежението при стартиране спада недопустимо и се получават необратими изменения в акумулаторната батерия (АКБ);
II. U=(10.5÷12)V (жълт светодиод) - нормален пад при стартиране;
III. U=(12÷13)V (зелен светодиод) - напрежение на АКБ при малка консумация и без протичане на заряден ток;
IV. U=(13÷14.4)V (зелен светодиод) - напрежение на АКБ при работеща зарядна система в автомобила (двигател, генератор, изправител, регулатор). Горната граница варира от 13.8 до 14.8 в зависимост от настройката на регулатора. Това напрежение е резултат от зарядния ток, определен като 1/10 от капацитета на АКБ. Когато вътрешното съпротивление на АКБ е повишено в резултат на различни отклонения от нормалното състояние на АКБ или отделни нейни клетки, това напрежение се достига и при по-малък заряден ток и поради тази причина АКБ системно не се дозарежда - констатира се при стартиране в студените периоди или след дълго престояване ( 2 седмици през горещите месеци, когато саморазреждането е увеличено);
IV. U > 14.4V (зелен светодиод) - напрежение при зареждане при ненормална работа на регулалатора, съпроводено с значително газоотделяне ("кипене"). Това води освен до спадане нивото на електролита, но и до необратими промени в АКБ.
Нивата на сработване се определят от задаващия делител ( захранван със стабилизирано напрежение от ценер диода VD1 и генератора на ток с U1 78L05), образуван от R9, R10, R11, R12. На инвертиращите входове 3 на компараторите LM311 се подава част от захранващото напрежние ( делител с R8 и RP1||R13).
Светодиодът VD6, за първото ниво, се захранва директно от външното напрежение. При по-високо напрежение (втори диапазон 10.5÷12) изходът на компаратор U4 минава в ниво "0" и VD5 светва. Диодът VD10 шунтира VD6, тъй-като падът в права посока на диода е много по-малък от този на светодиода. Така всеки следващ компаратор изключва предходния светодиод и се получава режим "бягаща точка", независимо че компараторите са в режим "линия".
Компараторите имат много малък хистерезис при този начин на свързване.
Точността на праговете на включване не зависият от интегралните схеми, а от точността и стабилността на резисторите в задаващия делител и от напрежението на ценер диода. С тримера RP1 може да се донастрои превключването на компараторите.
Консумацията на схемата, при захранване 14V, е по-малка от 70мА, когато резисторите R2÷R6 са 1kΩ. Тяхната стойност може да се увеличи до 2.2kΩ.
Печатната платка да се изреже в ъглите.
Преди запояването на интегралните схеми да се постави мостчето М, а резисторът R10, преминаващ над мостчето, да се монтира с 1мм над него.
Резисторите от типа РПМ с вертикален монтаж, да се почистят предварително от лаковото покритие върху изводите им.
На кутията, в която се монтира платката, трябва да има 5 отвора на разстояние 7.5мм между тях. Светодиодите да се монтират хоризонтално на платката, на височина 5-5.5мм над нея. Закрепването на готовия индикатор може да стане с двойнозалепваща лента на фирма "TESA".
| 1. | Печатна платка 0108 | - 1 бр. |
| 2. U1÷U4 | Интегрална схема LM311 | - 4 бр. |
| 3. U5 | Интегрална схема 78L05 | - 1 бр. |
| 4. VD1 | Ценер-диод 3.3V | - 1 бр. |
| 5. VD2÷VD6 | Светодиод | - 5 бр. |
| 6. VD7÷VD10 | Диод 1N4148 | - 4 бр. |
| 7. C1 | Кондензатор 100µF/16V | - 1 бр. |
| 8. C2, C3, C4 | Кондензатор 100nF | - 3 бр. |
| 9. C5 | Кондензатор (22÷100)µF | - 1 бр. |
| 10. RP1 | Тример 10kΩ | - 1 бр. |
| 11. R1 | Резистор 470Ω | - 1 бр. |
| 12. R2÷R6 | Резистор (1÷2.2)kΩ | - 5 бр. |
| 13. R7 | Резистор 200(220)Ω | - 1 бр. |
| 14. R8÷R10 | Резистор 1kΩ | - 3 бр. |
| 15. R11 | Резистор 1.5kΩ | - 1 бр. |
| 16. R12 | Резистор (8.2 + 1)kΩ | - 2 бр. |
| 17. R13 | Резистор 820Ω | - 1 бр. |
| 18. | Пласт. кутия 54x34x18 | - 1 бр. |
Фиг. 1 Принципна схема
Фиг. 2 Монтажна схема
