С този набор започваме да Ви предоставяме достъпни прибори за обзавеждане на домашна лаборатория за занимания с електроника.
    За реализиране на режим "Стабилизирано напрежение" е използвана интегралната схема U1-LM317T, която има следните основни параметри:
    - минимално входно напрежение: 3V над изходното;
    - максимално входно напрежение: 40V;
    - изходно напрежение: (1.3÷37)V;
    - изходен ток: 1.5А;
    - ток на ограничение: 1.5÷4.5А при (Uвх - Uизх) < 15V;
     0.4A при (Uвх - Uизх) = 40V;
    - минимален ток на стабилизация: 10mA;
    - максимална разсейвана мощност: <20W (с радиатор).
    Чрез допълнителните транзистори VT1÷VT4 разсейваната мощност [(Uвх-Uизх).Iизх] може да се увеличи до 150W.
    Реализирането на режима "Стабилизиран ток" става с помощта на операционния усилвател U2-741, който има максимално захранващо напрежение до 36V (в случая +28/-8V). U2 следи пада върху R6 и R7 и управлява U1.
    Основното захранване става с трансформатор около 250VA, изходно напрежение около 20V, изправител с 4 диода за 5А/100V (или специализиран мостов изправител), кондензатор 10000µF/>35V. За да не се повишава излишно входното напрежение (при работа на празен ход) е желателно да има товарен резистор R (например 220Ω/5W). За правилната работа на стабилизатора е необходимо входното напрежение да е по-голямо с поне 3V от изходното при максимален ток. Това се постига с корегиране на намотката W1 (отвиване или включване съпосочно или противопосочно на допълнителни секции).
    За осигуряване на спомагателното отрицателно напрежение (6÷7,5)V може да се използва допълнителна намотка W2, малък трансформатор (P<4VA) или цял адаптор за напрежение (10÷12)V.
    Върху платката се разполат четири тримера: "грубо U", "фино U", "грубо I", "фино I". Това не пречи в окончателния вид на стабилизирания изправител те да се заменят с външно изведени (на лицева плоча) съответни потенциометри.
    Задаването на напрежението във входа ADJ на U1 става чрез делителя R12, RP3, RP4, R14. За компенсиране на минималното напрежение за U1 - 1.3V, делителят е свързан към отрицателно спрямо "0" напрежение, получено от пада въху VD5 и VD6 (около 1,4V).
    Регулирането на тока става чрез управление на нивото на изхода на U2, свързан през VD2 и VD3 с входа ADJ на U1. Когато напреженито в инвертиращия вход 2 на U2 стане по-високо от това на вход 3 (свързан с изхода на стаб. изправител), нивото на изхода 6 на U2 намалява. Моментът на започване на това въздействие се задава с делителя RP1, RP2, R19, R9, R10.
    Отрицателното захранващо напрежение за U2 се определя от пада върху диодите VD5, VD6 и ценер-диода VD7. Положителното захранващо напрежение за U2 се взема през R3 от входното напрежение. За ограничаването му под 28V се използва ценер-диода VD1 (за 27V).
    Светодиодът VD3 свети само, когато изхода на U2 е с ниско ниво, т.е. работи се в режим на "стабилизиран ток".
    Изравнителните резистори R17 и R18, монтирани на изолационна плочка върху радиатора, спомагат за неутрализиране на разликите в параметрите на VT3 и VT4. Ако не предвиждате продължителна работа с голям ток, то може да използвате само един мощен транзистор и без R17 или R18.
    Резисторите R6 и R7 се монтират на 1-2мм над повърхността на платката. U2 може да бъде и в корпус с 8 крачета, но трябва да се постави на означеното върху чертежа на платката място. Резисторът R13 се монтира, когато RP3 е 10kΩ. Трбва да се има предвид, че общата стойност от 5kΩ е предвидена за задаване на максималното напрежение. Ако обхватът ще е по-малък от 20V, за регулиране в целия диапазон на задаващия потенциометър, неговата стойност трябва съответно да се намали.
    Като индикатор на изхода на стабилизатора може да се използват магнитоелектрични стрелкови прибори или предлаганите от нас набори No.37, 38 - светодиоден волтметър/амперметър - светеща линия или светеща точка.
     ЗАБЕЛЕЖКА: При някои интегрални схеми 317 (от различни производители) се наблюдава самовъзбуждане на стабилизатора с висока честота. Този пробелем се решава с поставянето на кондензатор около 100nF, паралелно на резистор R4. Друго решение е използването на кондензатор от 1 до 10nF между изводите Vin и ADJ на интегралната схема 317. Могат да се приложат и двата подхода едновременно. Кондензаторът C6 може да се увеличи до 47uF/35V.
    
    

СЪДЪРЖAНИЕ

1.	Печатна платка 0216	- 1 бр.
2. U1	Интегрална схема LM317T	- 1 бр.
3. U2	Интегрална схема 741	- 1 бр.
4. VT1	Транзистор 2T6821 (BC337)	- 1 бр.
5. VT2	Транзистор 2T7235 (2T7535)	- 1 бр.
6. VT3, VT4	Транзистор 2N3055	- 2 бр.
7. VD1	Ценер-диод 27V	- 1 бр.
8. VD2	Диод 1N4148	- 1 бр.
9. VD3	Светодиод	- 1 бр.
10. VD4÷VD6	Диод 1N4001	- 3 бр.
11. VD7	Ценер-диод 6,2 (5,1)V	- 1 бр.
12. С1	Кондензатор 1µF/50V	- 1 бр.
13. С2	Кондензатор (82÷100)pF	- 1 бр.
14. С3	Кондензатор (180÷220)pF	- 1 бр.
15. С4	Кондензатор 10 (22)µF/35V	- 1 бр.
16. С5	Кондензатор 100µF/16V	- 1 бр.
17. С6	Кондензатор 10µF/35V	- 1 бр.
18. R1	Резистор (27÷33)Ω	- 1 бр.
19. R2	Резистор 1kΩ	- 1 бр.
20. R3, R15	Резистор (220÷470)Ω	- 2 бр.
21. R4, R11, R16	Резистор 220Ω	- 3 бр.
22. R5	Резистор 470Ω	- 1 бр.
23. R6, R7	Резистор 0.3Ω/2W	- 2 бр.
24. R8	Резистор (560÷680)Ω	- 1 бр.
25. R9	Резистор 330kΩ	- 1 бр.
26. R10	Резистор (330÷390)kΩ	- 1 бр.
27. R12	Резистор 240Ω	- 1 бр.
28. R13	Резистор 10kΩ	- 1 бр.
29. R14	Резистор 22 (20)Ω	- 1 бр.
30. R17, R18	Резистор 0.2Ω/2W	- 2 бр.
31. R19	Резистор 2kΩ	- 1 бр.
32. RP1	Тример 470kΩ	- 1 бр.
33. RP2	Тример 47kΩ	- 1 бр.
34. RP3	Тример 10kΩ	- 1 бр.
35. RP4	Тример 220Ω	- 1 бр.
36.	Цокъл 14	- 1 бр.

Фиг. 1 Принципна схема


Фиг. 2 Монтажна схема